Кариерни пътеки за младежка трудова мобилност (“Career Paths to Youth Labor Mobility” № 16.4.2.021, eMS code: ROBG – 156) по Програма Interreg V-A Румъния-България, приоритетна ос 4.

Презентация на тема „Степен на включване на завършилите висше образование по земеделски мениджмънт на пазара на труда. Казус“

Г-ца Раиса Попеску – Докторант към Факултета по „Мениджмънт“ – филиал Кълъраш – със своята презентация закри работната сесия на втората среща на колаборативната група по проект „Кариерни пътеки за мобилност на младите хора“.

Тя обясни, че презентацията представя резултатите от проведено проучване сред завършилите Факултета по мениджмънт. То е проведено на извадка от 1021 завършили, от януари до април 2017 г., на базата на въпросник, приложен лице в лице, по телефона или по електронната поща. При това 84,5% от завършилите посочват, че имат работа, която се основава на нормална работна програма за неопределен период от време. 74,96% от интервюираните заявяват, че искат да запазят сегашната си работа, докато само 8,09% желаят да променят работата си с като се насочват към сферата на услугите, защото смятат, че това ще им осигури сигурност на работното място.
Г-ца Раиса Попеску обърна внимание на увеличаващата се бройка висшисти със земеделски специалности, която се търси на пазара на труда. Традиционно професионалното въведение се възприема като тристепенна професионална социална процедура, по която организацията въвежда новите си служители в професията: наемане на нови служители, обучение в университетска институция и назначаване на длъжност в края на програмното обучение. Професионалното включване в случая бе описано като "етап на обучение между първоначалното и продължаващото обучение".
Впоследствие Г-ца Попеску наблегна на факта, че кариерата е "последователност от професии, професии и позиции, които човек има по време на активния живот" (Davitz J.R. & Ball., (Coord.) - Психология на образователния процес, EDP, Букурещ, 1978 г.). Успешното вписване се дава от дела на завършилите, които са наети или работят сами, упражнявайки професия според спецификата на квалификацията, която се притежава в общия брой на завършилите.
Г-ца Раиса Попеску започна изложението си с представяне проучването на извадките. Тя подчерта, че на този етап са анализирани випуските от 2009-2016 г., следвайки критериите, броят на завършващите студенти, броят на лицата, които имат бакалавърска степен, и броят на лицата без бакалавърска степен. Общо взето са анализирани 8 випуска, завършили клон Кълъраш. Резултати са подадени чрез последващите три таблици, посочени по-долу:
Таблица на завършилите випуски 2005-2016

Таблица за анализ на випуските от субекти, които не са имали работа по време на учебния период

Таблица на изследваната извадка в областта на селското стопанство

Г-ца Раиса Попеску продължи с анализ степените на удовлетвореност от страна на пазара на труда спрямо специалностите от аграрните ВУЗ – ове. Тя посочи, че на база хипотезата, че както образователният, така и трудовият избор на завършилите висше образование са повлияни от сегашния социално-икономически контекст, е проведено проучване, базирано на въпросник, насочен към степента на включване на завършилите Факултета по мениджмънт, в Селско стопанство и развитие на селските райони - клон Кълъраш. Този въпросник включва: значението на университетското образование в областта на икономическото инженерство в селското стопанство; значението на придобитите знания и умения чрез изучаване в тази област за лесно влечение на пазара на труда, както и желанието на дипломанта да продължи обучението си. При това изследването се основава на метода на анкетата, в която има 12 затворени / полузатворени и 2 отворени позиции. То бе проведено върху извадка от 1021 завършили, между януари и април 2017 г. Във връзка със структурата на интервюираните използваните ресурси са: телефон, онлайн и директен въпросник. Освен това се взеха под внимания и някои характеристики на завършилите висше образование и разпределението по пол.
Г-ца Раиса Попеску показа на фигури част от резултатите на изследването. Те са посочени на графиките по-долу в това съобщение:

Фиг. 1. Структура на анкетираните по пол.

Разпределението по пол на завършилите, включени в изследователската извадка, е: 53,2% момчета и 46,8% момичета, както е показано на Фигура 1.

Фиг. 2. Разпределение на завършилите, включени в извадката по произход.

Г-ца Раиса Попеску продължи с информация във връзка с източника, от който са получени данните за ВУЗ –а, който са завършили изследваните студенти.

Таблица 1. Структура на изследваните по отношение на източника на информация за ВУЗ-а, който завършват

От таблицата севижда, 40,37% от изследваните получават информация от училището, което са завършили, след това от приятели, медии, семейство, колеги, личен опит, докато само 1, 34% са получили от училищния съветник.
Г-ца Раиса Попеску сподели, че на въпроса: "Смятате ли, че е важно да следвате във ВУЗ?" запитаните отговориха така: 82,75% заявяват, че е важно да следват в поне един ВУЗ, а 17,25% не желаят това да се случи, което е показано на Фигура 3, по-долу:

Фиг. 3. Значението на университетското образование.

Г-ца Попеску продалжи с това, че в анализа на изследваната извадка, допълнително са подчертани аспектите, свързани с работната заетост на студентите, записани във ВУЗ-а. Получените резултати са: 78,07% от изследваната проба имаха стабилна работа, а 21, 93% не са имали работа или са били безработни. При това от общо 1021 завършили - 797 са с професии (78,07%),.От тях 84,5% имат работа с нормална работна програма, основана на безсрочен договор (8 часа на ден), 9,94% работят в чужбина на срочен трудов договор в селското стопанство главно в Обединеното кралство и само 5,56% работят в Република Румъния на срочен трудов договор.

Фиг.5. Структура на изследваната проба по вид на работното място

Г-ца Раиса Попеску обясни, че от изследването става ясен фактът, че от тези, за които се твърди, че имат работа в момента, то областите, в които са ангажирани обикновено са: управител на дружеството, учител, продавач, търговски работник, МВнР, други служби за сигурност, публична администрация и селско стопанство в чужбина. От тези сфери на дейност 52,08% са в категорията на фирмения администратор, образованието, търговския представител или търговския работник, следвани от публичната администрация и службите за сигурност.
На графиката по-долу се вижда, че от 1021, завършили висше аграрно образование, 52,08% работят в категорията администратор, образование, търговски агент или търговски работник, следвани от държавната администрация, службите за сигурност, 38,62% не дават подробности за работата и само 9,30%, са в селското стопанство.

Фигура 6. Структура на изследваната извадка по области на работа

На въпроса "Къде бихте искали да работите?", 74,96% от анкетираните заяват, че биха искали да запазят текущата си работа, следвани от 16,95% в бакалавърските изследвания и процент само 8,09% биха искали да работят в други области като службите за сигурност, както е показано на фигурата по-долу:

Фиг.7. Степен на задържане или наемане на работа

Г-ца Раиса попеску обърна внимание на факта, че:

• Когато се анализира средата за обучение и развитие във факултета, 80.31% от изследваните изразиха цялостното си съгласие по учебния процес;
• Що се отнася до нивото на знанията, натрупани по време на 4-годишното обучение, 76,88%, се съгласиха да кажат, че е много добро и това привлича много студенти;
• Съвременните технологии, предоставени на студента, показват, че 100% от завършилите са доволни от материалите и ресурсите, използвани в учебния процес;
• 34,28% заявяват, че следваната от тях програма за обучение не е точно адаптирана към изискванията на пазара, докато 40,15% заявяват, че е адаптирана към реалностите на пазара на труда;
• 55.57% твърдят, че всички умения, придобити във ВУЗ-а, са достатъчни, за да си намерят работа, докато 34.28% не са напълно съгласни с това.;
• По отношение на трудностите при намиране на работа: 40,15% заявяват, че имат работа след завършване, 34,28% са срещнали трудности, в крайна сметка 25,57% са заявили, че не са могли да си намерят работа;.

Г-ца Раиса Попеску заяви на базата на изследванията, че запитани за магистърски програми, 77,25% от студентите заявяват, че искат да продължат образованието си, докато 16,75% заявяват, че в момента следват за магистърска образователно - квалификационна степен, следвани от 6 %, които не желаят да завършат магистърски програми. Това е показано на фигурата по – долу:

Фигура 8. Структура на изследваната извадка според степента на успеваемост в магистърските програми

Освен това Г-ца Раиса Попеску разгледа следващата ситуация от изследването: Желанието на участниците в анкетата, които не са продължили досегашните си магистърски програми са: 92.0%, искат да продължат обучението си в Университета по аграрни науки и ветиринарна медицина Букурещ, или във Филиала в  Кълъраш; 6.94%, избират магистърски програми в чужбина; 0.97% искат да продължат магистърски програми в рамките на други ВУЗ-ове в Букурещ, а едва 0.09% искат да продължи магистърските си курсове в Университета в Клуж. Това е демонстрирано на фигурата по – долу:

Фигура 9. Продължаване на образованието в магистърска квалификационна степен според желаната опция

Г-ца Попеско сподели, че участниците са били помолени да изразят своя избор по отношение на създаването на магистърска програма в рамките на Факултета по мениджмънт - Кълъраш,занимаващ се с икономическо инженерство в селското стопанство и развитие на селските райони, в рамките на Университета по аграрни науки и ветиринарна медицина Букурещ. От изследваните студенти, които искат да продължат следдипломната си квалификация във Факултета – Кълъраш 100% са много доволни от изпълнението на тези програми. Мотивацията за това, че не са завършили магистърски програми, е основно във финансовата област, защото те не могат да си позволят да продължат обучението си в Букурещ поради високите разходи, които трябва да понесат. Друга мотивация е, че те имат стабилна работа в Кълъраш, което им пречи да мислят за продължаване на образованието си в друг град.
Г-ца Раиса Попеску се спря и на друг интересен проблем от направеното изследване: На въпрос дали ще положат държавен изпит по специалността до момента, 90.69% го подкрепят, докато 9.31% не го подкрепят. От 9.31% от интервюираните заявяват, че съжаляват, че не са получили бакалавърска степен, защото сега те не са на желаните длъжности в институцията, в която работят. Тази ситуация е показана на фигурата по-долу:

58/5000
Фигура 10. Степен на подкрепа за държавния изпит

Г-ца Попеску докладва, че запитани за учредяването на Асоциация на завършилите във Факултета по мениджмънт, икономическо инженерство в земеделието и развитие на селските райони - Клон Кълъраш, от изследваната извадка, 89,62% посочват, че са съгласни със създаването на тази асоциация, защото би било много по-полезно да поддържат връзка с преподавателския състав относно дейностите, които все още се извършват в рамките на факултета, и освен това ще улесни поддържането на връзка с колегите. 10,38% са песимисти и заявяват, че Асоциацията на завършилите няма да върне в Калараш този, който твърди, че не поддържа връзка с други колеги. Интервюираните от изучаваната извадка изготвиха предложения, които биха подобрили професионалното обучение във Факултета по мениджмънт и икономическо инженерство в земеделието и развитието на селските райони чрез придобиване на знания, обучение на практически умения за работа и развиване на мотивация за работа.
В заключение Г-ца Попеску заяви, че оценявайки степента на социално-професионално внедряване на завършилите, получаваме от една страна картина на прехода от училище към работа, степента на съгласуваност между търсенето и предлагането в даден момент на пазара на труда и от друга страна, съществена информация за ефективността на образователния акт. В съвременното общество образованието играе важна роля при формирането на индивида. Днес образованието вече не е рядкост, тъй като има голяма традиция в обучението. Г-ца Раиса Попеску изтъкна, че в анализа идентифицирахме включването на пазара на труда на завършилите Факултета по мениджмънт, икономическо инженерство в земеделието и развитие на селските райони - клон Кълъраш, в окръг Кълъраш или в чужбина. Отбелязваме, че повечето от тях понастоящем имат нормална работа на работното място, докато други не се радват на възможностите, от които се нуждаят, и искат да променят сферата на дейност, в която работят най-вече. В същото време идентифицирахме дали искат професионално развитие, като следват магистърски курсове. 16,91% са завършили магистърските курсове, а 63,83% искат да ги завършат. 19.26%, от завършилите бакалавърски курсове казват, че няма да продължат обучението си нито по лични, нито по финансови причини. В края на краищата се оказа, че материалната печалба е важен аспект в йерархичните критерии на завършващите, когато избират своята професия, отразявайки как да се адаптират към сегашния социално-икономически контекст.