Кариерни пътеки за младежка трудова мобилност (“Career Paths to Youth Labor Mobility” № 16.4.2.021, eMS code: ROBG – 156) по Програма Interreg V-A Румъния-България, приоритетна ос 4.

Презентация на тема „Реформа в образователната система за преминаване от училище към активен живот. Особености в окръг Кълъраш“

Г-жа Мариана Настасе – Директор на "Център за образователните ресурси в Кълъраш“ – със своята презентация продължи втория ден от работната сесия на втората среща на колаборативната група по проект „Кариерни пътеки за мобилност на младите хора“.

Тя започна експозето си с обяснението, че Центърът за образователните ресурси в Кълъраш, съгласно чл. 99, ал. 2, закон 1/2011, е свързващо звено за предучилищно образование. Правилата за организация и функциониране на Центъра са предмет на съответните управленски решения (OMECTS 5555 / 07.10.2011.). Съгласно Правилника за организацията и функционирането, Центърът за образователните ресурси в Кълъраш развива следното:

• Психо-педагогически помощни услуги, училищно и професионално ориентиране, осигурено чрез окръжните центрове и чрез училището за психо-педагогическа помощ;
• Логопедични терапевтични услуги, предоставяни чрез междуучилищни логопедични центрове и офиси;
• Ориентация / преориентация от специалното училище към масовото училище и обратно, чрез училищната и професионална консултантска комисия, по предложение на училището и професионална оценка на ориентираната служба на Центъра за образователните ресурси, въз основа на разпоредбите на чл. 54 параграф (2) от Закона 1/2011;
• Услуги за училищно посредничество, предоставяни от училищни посредници;
• Консултантски услуги за приобщаващо образование, осигурени от центрове за приобщаване;
• Обучителни услуги чрез партньорства с институции, оправомощени да осигуряват първоначално обучение, съгласно рамкови споразумения, въз основа на разпоредбите на чл. 239 ал. (2) - (4) от Закон №. 1/2011;
• Информационни и консултантски услуги за учители, деца, родители и други членове на общността;
• Консултиране и предотвратяване на младежката престъпност и преди брака.

Г-жа Мариана Настасе продължи с обяснението, че от услугите на Центъра за образователните ресурси се възползват:

• Деца, ученици и млади хора;
• Родители или законни настойници на деца;
• Служители, заети в учебни заведения или други институции, работещи по детски въпроси;
• Членове на местната общност.

В продължението на еьспозето си Г-жа Мариана Настасе  засегна въпроса, че организационната схема на Центърът за образователните ресурси в Кълъраш се състои от 47 длъжности, разпределени по следния начин:

• Педагогически кадри – 39;
• Помощни педагогически кадри – 6;
• Непедагогически кадри – 2.

След това Г-жа Мариана Настасе се спря върху някои аспекти от дейността на училищата в областта на психопедагогическата помощ като посочи организираните мероприятия:

• Програма „Професия“ (Jobs);
• Програма "Как се чувствате в обувките на друг?";
• Образователен проект „Добрият гражданин е активен, информиран, отговорен“;
• Панаир за образователни търгове 2017;
• Ръководство за училище и професионално ориентиране "Да бъдеш наясно".

Всички отделни позиция Г-жа Мариана Настасе илюстрира с богата колекция от снимков материал.
В последствие Г-жа Настасе продължи своята презентация с „Анализ на намеренията за личностно развитие“.
В резюмето си тя сподели, че докладът представя резултатите от проучване, проведено в гимназиите в окръг Кълъраш, за да се оцени възможността за образование на възпитаниците им. Тя посочи, че изследването е проведено с 630 ученици от 12 клас на 7 гимназии в Кълърашска област, в периода между март и април 2017 г. При това въпросникът има за цел да идентифицира вариантите на Университета за агрономични и ветеринарни медицина в Букурещ, след оценка на предложенията за университетско образование от страна на студентите. Г-жа Мариана Настасе посочи, че 96,7% от студентите изразяват намерението си да продължат обучението си във висшето образование, като повечето от тях продължават традицията от предходни години, насочена към икономическото образование (съответно 31%). При това търсенето на Университета по агрономически и ветеринарни медицина в Букурещ представлява 27% от търсенето на държавно образование, като повечето от кандидатурите идват от селскостопански и икономически гимназии.
Във въведението си Г-жа Марина Настасе пососчи, че завършването на факултета е необходимо условие в контекста на желанието на ЕС да има икономика, основана на знанието, по този начин съответно работна сила с високо ниво на образование, способна да се справи с конкуренцията в един общ пазар. Тя подчерта твърдението, че високото ниво на образование се свързва на микро ниво с шанса за получаване на по-високи доходи и на макро ниво с висока степен на икономическо развитие (Джонстоун и Маркучи, 2010). Както и, че мотивационните аспекти и отношението към училището в контекста на интернет конкуренцията като средство за информация заедно формират само едно измерение, което обяснява училищните постижения и желанието на завършващите да продължат обучението (Cummings, William K., 2007).
Г-жа Мариана Настасе подчерта, че основната цел на това изследване е да се идентифицират ключовите фактори, които биха могли да бъдат взети предвид при обсъждането на политиките в областта на образованието относно достъпа и равнопоставеността на университетско ниво и насърчаването на младите хора да продължат усилията си за завършване на бакалавърски и магистърски програми. Г-жа Настасе сподели, че Европейските политики в областта на образованието и заетостта подчертават необходимостта от продължаване на обучението за възможно най-много млади хора и това е единственият начин за изграждане на икономика, основана на знанието (Rothman, Sheldon, 2011). В Румъния броят на студентите непрекъснато намалява както вследствие на липсата на интерес от страна на младите хора към висшето образование, така и на ниския брой, завършилите висши училища, които полагат държавен изпит.
Г-жа Мариана Настасе се спря върху материала и методиката, използвани в аналаиза на настоящия проблем. Тя сподели, че като се започне от хипотезата, че образователните или трудовите възможности на завършилите висше образование са повлияни от сегашния социално-икономически контекст, започнахме социологическото проучване, основано на въпросник, насочен към идентифициране на факторите, които влияят върху решението на ученика да продължи обучението си на ниво университетско образование; проучване на възможностите на завършилите висши училища, с цел да се идентифицират потенциалните кандидати в USAMV Букурещ.
Г-жа Настасе обясни,че изследването се основава на метода на въпросника, приложен към учениците, записани в извадката. Използваният инструмент имаше 11 затворени / полузатворени артикула и един отворен артикул, съсредоточен върху:

• Профил на класа на учениците;
• Намерението да завърши гимназия;
• Източници на информация за факултета / професията,от която те се отказват;
• Мястото, където желае да продължи обучението си;
• Областта на обучение, която те изберат;
• Причините за продължаване на обучението;
• Критериите за избор на факултета;
• Окръга / страната, в която студентът желае да се включи след дипломирането си;
• Сектора, в който желае да бъде нает;
• Текущото местоживеене, материално положение на родителите и т.н.

След това Г-жа Мариана Настасе в своята презентация посочи резултатите от проведената анкета като обърна внимание,че разпределението по пол на учениците в изследователската извадка е: 47,5% момчета и 52,5% момичета. В презентацията си тя посочва разпределението на учениците по произход. В таблицата посочена по-долу е посочена структурата на кандидатите по отношение на намерението да продължат обучението си:

Г-жа Настасе посочи, че попитани за източниците, които използват за информация, завършилите могат да избират няколко варианта от тези, включени в анкетата. Тя подчерта, че семейството и приятелите са основните източници на информация, въз основа на която завършващия средно образование се стреми да вземе решение; директна промоция в гимназията, като се позовава на образователната оферта е вторият източник на информация; третият източник са интернет и медиите. Г-жа Настасе каза, че се установи следната зависимост - учебните предмети във високотехнологичните гимназии поставиха по-силен акцент върху консултациите на трети страни в сравнение с тези в теоритичните гимназии.
Г-жа Мариана Настасе посочи, че що се отнася до мястото, където биха желали да учат абсолвентите на средните училища, Букурещският университетски център остава в предпочитанията на студентите, следван от Университетския център в Констанца. При това повечето от тях са ориентирани към университетски центрове, разположени близо до окръг Калараш. Г-жа Настасе обясни, че по време на прилагането на въпросника 7.2% от анкетираните посочват, че искат да продължат обучението си в Кълъраш, а 74% от тях искат да работят. След това Г-жа Мариана Н. се спря върху резултатите от Таблица 2, посочена по-долу:
Таблица 2. Опции за областта на обучение, в зависимост от образователния профил на кандидата

Г-жа Мариана Настасе подробно обясни, че анализът на областта на учебните възможности според пола на субектите подчертава факта, че момичетата са по-привлечени от икономическите, правните, хуманитарните, а момчетата са по-скоро занимаващи се с ИТ, инженеринг и обществена безопасност. Тя сподели, че е изненадващо студентите в технологичния сектор да искат да следват в областта на икономическите науки (22.8%), отколкото в областта на инженерните науки (12.5%). Г-жа Настасе изказа предположение, че първо 41.1% от учащите се в профила на услугите (част от технологичния бранш) се интересуват от следване в областта на икономическа наука. И второ, че кризата в икономическите отраслизасилва необходимостта от инженери в контекста на намаляването на индустриалния сектор и растежа на сектора на услугите.
След това Г-жа Мариана Н. се спря върху резултатите от Таблица 3, илюстрирана по-долу:
Таблица 3. Причини за избор на факултета, в зависимост от образователния профил на кандидата

Г-жа Мариана Настасе направи следните изводи от посочените таблични данни: От обработените данни повечето студенти смятат, че най-важният критерий при избора на факултет са техните собствени стремежи, последвани от материалната печалба и престижа на професията, за която се подготвят. За 8% от абсолвентите близостта до дома е най-важният критерий при избора на учебното заведение. Г-жа Настасе също така спомена, че сравнителният анализ на данните през последните две години подчертава постепенното повишаване значението на материалната печалба и престижа на професията. Също така се забелязва, че влиянието на семейството се увеличава.
Г-жа Мариана Настасе сподели, че напоследък при избора на учебно заведение голямо влияние оказва размерът на семестриалната такса както и начинът на кандидатстване и възможността на отказ от следването, а така също и последиците от това действие. Тя добави, че е парадоксален фактът, че повечето гимназиални възпитаници насочват своите предпочитания към висши учебни заведения, които не са в „устата на медиите“. В последствие Г-жа Настасе показа слайд с Фигура 4:
Фигура 4

Г-жа Настасе обясни, че както е показано на Фигура 4, повечето от кандидатите, а именно 56,85%, идват от семейства с месечен доход до 2000 леи. Тези студенти се насочват в по-нататъшното си обучение, към държавни факултети, които имат повече бюджетни места, но не следват собствените си стремежи. Тя добави, че абсолвентите от селските райони са по-малко заинтересовани да посещават висши учебни заведения. При това Г-жа Настасе поясни, че първото възможно обяснение на този факт е, че родителите на селските абсолвенти  имат по-ниско ниво на образование и това създава по-ниски очаквания на евентуалните кандидати да продължат образованието си на университетско ниво. Второто възможно обяснение се основава на наблюдението, че има положителна зависимост между размера на стопанството и семейния доход, което предполага неравенство по отношение на шансовете студент, който се обучава в селските райони, да посещава висше учебно заведение.
Г-жа Мариана Настасе добави, че в допълнение към информацията за бъдещите възпитаници, се появяват следните характеристики на сегмента на абсолвенти, които са изразили намерението си да продължат обучението си в USAMV Букурещ:

• По отношение на профила на дипломиралите се разпределението на извадката е показано на Фигура 5. Първи е профилът на услугите, където 29.8% от кандидатите са с намерение да следват в това висше учебно заведение. Те са последвани от профила на природните ресурси, с 27%, а техническият профил е 22, 9%.;
• Разпределението по пол на потенциалните кандидати в USAMV Букурещ отразява съотношението 61.7% спрямо 38.3% в полза на момчетата.

Г-жа Настасе посочи, че основната причина за продължаващите проучвания е предположението, че придобитите от завършването на висшето образование степени / знания / компетенции биха увеличили шансовете за включване в по-добре платени работни места (Джонстоун, Брус и др., 2011 г.). Тя добави, че много от анкетираните млади хора вярват, че нашето общество оценява образованието и следователно продължаващите проучвания са начин да се създаде по-добра картина на общественото ниво.

Фигура 5
Профил на потенциалните кандидати в USAMV Букурещ

В заключение Г-жа Мариана Настасе каза: „Резултатите, представени в това проучване, потвърдиха редица по-стари предположения (например, корелацията между доходите на родителите и нивото на образование и образователния път на децата). В дневния ред се появиха и други относително нови въпроси, като нарастващата загриженост на студентите за качеството на програмите за завършилите висше образование и връзката им с пазара на труда. Нарастващият брой завършили, които възнамеряват да се включат в сферата на висшето образование, корелира със социално-икономическата ситуация на национално равнище, което има отрицателно въздействие върху семейния бюджет. Като се започне от стремежите на завършилите и очакванията на родителите, може да се обясни защо по-голям брой хора, притежаващи вече висше образование искат да продължат образованието си. Това показва, че образованието е по-ценно в тази среда. Въпреки това съществуването на възможности за напълно различна област на обучение ни дава право да считаме, че или първоначалната ориентация на кандидат студентите не съответства на техните интереси и компетенции, или техният настоящ избор не е основателен. Завършилите технологичния отрасъл представляват най-важния пазар за пазара на труда както в страната, така и в чужбина. Собствените аспирации и материалната печалба са аспекти, които се намират в първите две позиции в йерархията на критериите, според които завършващите избират както своето висше учебно заведение, така и професията си. Това отразява, от една страна, стабилността на тяхната мотивационна система и от друга страна начина на адаптиране на завършилите към сегашния социално-икономически контекст.“